„Градът нямаше нужда от слънце“ - част 13
„Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена“ (Псалм 105:2, 5).
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена“ (Псалм 105:2, 5).